от Мирослав Кърлежа
Ивица Булян
Русанка Ляпова, Сийка Рачева
Александър Денич
Ана Савич Гецан
Митя Върховник Смекар
Миха Хорват
Метка Голец
Деян Донков, Теодора Духовникова, Ана Пападопулу, Пламен Димов, Дарин Ангелов, Веселин Мезеклиев, Александър Кънев, Константин Станчев, Александър Тонев, Александър Карасански
„Пиесата „Господа Глембаеви“ (1929 г.) на Мирослав Кърлежа – най-значимият хърватски автор и един от най-влиятелните европейски модернисти на 20. век – по неповторим начин съчетава психологическата драма със социалната критика и словесния барок. Действието се развива в една и съща нощ между един и пет часа сутринта в дома на банкера Игнят Глембай, когато семейството се събира, за да отбележи юбилея на акционерно дружество „Глембай“. В традицията на Ибсен, Стриндберг и Чехов, Кърлежа разнищва буржоазното семейство не просто като конфигурация от междуличностни конфликти, но и като историческа и икономическа същност, превръщайки го в сцена, на която отношенията между капитализма, патриархата и моралния упадък биват обиграни.
Глембаеви са банкери и търговци, чието богатство лежи върху злоупотреби, измами и смърт, въплъщавайки това, което Валтер Бенямин описва като „катастрофичен континуум на историята“. Глембаеви далеч не е просто едно хърватско семейство в Загреб в началото на 20. век, а алегория на европейския буржоазен декаданс, напомняне за откритието на Теодор Адорно, че културата и варварството са неразривно сплетени, че изтънчеността и бруталността израстват от един и същ корен.
В съвременния свят, движен от финансови спекулации, системно неравенство и ерозия на ценностите, описаното от Кърлежа говори с пророческа яснота и пиесата не спира да въздейства на публиката със своята актуалност. Артистът и бунтар Леоне, който като един блуден син се завръща в бащиния си дом за юбилея, е трагичната съвест на семейството, която разкрива престъпленията, скрити под повърхността на неговото достолепие. Кулминацията на неговата конфронтация с баща му Игнят и младата му мащеха баронеса Кастели, води до отприщването на вулкан от истини, които разрушават крехката семейна фасада и осъществяват това, което съвременните критици биха описали като невъзможно помирение между етиката и печалбата.
Естетическата сила на пиесата идва от езика ѝ, в който философските размисли постоянно се сблъскват с гротескните преувеличения, а лиричната меланхолия – с цветущите ругатни, създавайки текст, който е едновременно интимен и монументален. В света на семейство Глембаеви театърът се превръща в пространство на историческа памет и социална критика; в огледало, насочено към нас, което с безпощадна точност отразява образа на собствената ни епоха с нейните кризи.
Всяко поставяне на този текст се превръща не просто в театрално събитие, а в колективен ритуал, чрез който обществото открива раните и илюзиите си. В страните от бивша Югославия, пиесата има култов статут на канонично произведение, определило поколения актьори и режисьори, създали иконични образи на Леоне, баронеса Кастели, Беатриче и Игнят Глембай.“
Ивица Булян, режисьор
Пиесата „Господа Глембаеви“ е поставена за пръв път в България на Голяма сцена в Народния театър през 1947 г., а в главните ролите се превъплъщава плеяда от най-легендарните актьори през периода: Георги Стаматов, Петя Герганова, Ружа Делчева, Константин Кисимов, Андрей Чапразов, Иван Димов, Никола Икономов и Борис Михайлов. Режисьор е известният сръбски театрал Раша Плаович.
Близо осемдесет години по-късно, един от най-известните съвременни хърватски режисьори – Ивица Булян – поставя отново неостаряващия текст на Кърлежа на българска сцена. Булян определя себе си като „един от най-страстните последователи на творчеството на Кърлежа“. Воден от „безспирния си стремеж да сподели със съвременния свят неизчерпаемата енергия, визия и ярост на творчеството на Кърлежа“, той създава постановки по неговите пиеси в редица държави по света – Хърватия, Словения, Норвегия, Литва, Черна гора, Кот д'Ивоар.
Ивица Булян (р. 29 март 1965 г.) е хърватски театрален режисьор, драматург, критик и преподавател със световно признание. Завършва френски език и сравнително литературознание в Загребския университет и посещава Експерименталната театрална академия в Париж (Académie Expérimentale des Théâtres – Paris). Работи като театрален режисьор от 1995 г., когато дебютира с Le nom sur le bout de la langue („Името на върха на езика“) от Паскал Киняр в Любляна, Словения. Поставя текстове на Уилям Шекспир, Жан Расин, Сенека, Бернар-Мари Колтес, Марина Цветаева, Пиер Паоло Пазолини, Хайнер Мюлер, Жан Жьоне, Роберт Валзер, Елфриде Йелинек, Ерве Гибер, Петер Хандке, Едуард Луис, Едуард Олби, Тони Кушнер, Юджийн О'Нийл и Матиас Андершон, както и адаптации на романи от Данило Киш, Фьодор Достоевски, Роберто Боланьо, Йенс Бьорнебу, Харуки Мураками и Карл Уве Кнаусгор.
В периода от 1998 г. до 2001 г. е директор на драматичното направление на Хърватския национален театър в Сплит, а от 2014 г. до 2022 г. – на Хърватския национален театър в Загреб. Съосновател е на Mini teater в Любляна и на Световния театрален фестивал в Загреб. Преподава в националните театрални академии в Рен и Сент-Етиен във Франция.
През 2018 г. „Ню Йорк Таймс“ нарича представлението му „Балконът“, поставено в Мюнхен, „най-добрата европейска продукция“. Булян е удостоен и със званието Рицар на Ордена на изкуствата и литературата на Република Франция и е носител на множество награди, включително с най-високото отличие за художествени постижения в Словения – наградата на фондация „Прешерн“.
Мирослав Кърлежа (7 юли 1893 г. – 29 декември 1981 г.) е считан за най-важният хърватски автор на 20. век. Той оставя богато наследство от забележителни текстове в различни жанрове – поезия, драматургия, кратки разкази, новели и интимен дневник – събраните му съчинения обхващат между 50 и 80 тома. Автор е и на множество есета, посветени на проблемите на изкуството, историята, политиката, философията и военната стратегия. Стилът му на писане съчетава поетичност със сарказъм, а важна тема за цялостно му творчеството му е лицемерието и конформизма на висшето общество в Австро-Унгария и Кралство Сърбия.
Интересът му към театъра датира от ранната му младост и го съпътства през целия му живот. Първите му пиеси „Кралево“, „Христофор Колумб“, „Микеланджело“ (писани 1918 – 1919 г.) са силно повлияни от експресионизма и символизма. В тях Кърлежа се опитва да съчетае театралния експеримент (със звука, осветлението, движението на сцената) с прокламирането на леви радикални идеи, както и да съвмести героично-романтичното представяне на историческите персонажи с гротесково-карнавални масови сцени. Приема се, че „Кралево“ е първата експресионистична драма в Европа.
Във втория етап от своето творчество, т.нар. „военен цикъл“, Кърлежа запазва част от експресионистичните си похвати, но ги подчинява на по-реалистично изобразяване на социалните и националните сътресения, свързани с края на Австро-Унгарската империя и възникването на новите национални държави („Галиция“ – 1922 г., „Голгота“ – 1922 г., „Вучяк“ – 1923 г.). В следващите си три пиеси „В агония“, „Господа Глембаеви“ и „Леда“, създадени в периода 1928 – 1932 г. и формиращи прочутия „Глембаевския цикъл“, Кърлежа се отказва от присъщото си театрално новаторство и се обръща към един по-ранен драматургичен модел. Творбите представляват мощно постижение на психологическия натурализъм и проследяват разпадането на един измислен загребски аристократичен род, както и на явилото се като негово продължение буржоазно семейство, на фона на силна, на моменти дори декларативна, социална критика.
Мария Страшилова
Павлина Дублекова
Елена Костова, Олга Недялкова
Николай Димитров NAD
Янина Петрова
Петко Мавродиев
Три безмилостни часа в Народния театър с почти античната трагедия на банкери, замогнали се с измама – Димитър Стайков, 24 часа, 17.12.2025 г.
„Глембаеви“ в Народния театър – банкерска фамилия, зад чийто лъскав живот се крият мръсни тайни и фатални отношения – ФАКТИ, 17.12.2025 г.
Когато богатите плачат... – Площад Славейков, 12.12.2025 г.
„Глембаеви“ – новата премиера на Народен театър „Иван Вазов“ – The Epoch Times, 10.12.2025 г.
„Глембаеви“ – варосани гробници, присъстващи във всяко време – ArtPortal News, 09.12.2025 г.
Страст. Пари. Секс. Мафия. Големият Ивица Булян и ''Глембаеви'' на сцената на Народния театър – OFF News, 09.12.2025 г.
„Глембаеви“ в Народния театър: История за една фамилия, много тайни и морал на ръба – bTV, 05.12.2025 г.
Премиера на “Глембаеви” на Ивица Булян в Народния театър – BNT, 05.12.2025 г.
Премиера: 6 и 14 декември 2025 г.
