В японския годишник Theatre Abroad – Theatre Yearbook 2025:
Народният театър от съхранението на богатото си сценично наследство до съвременния театрален език и международните партньорства
Развитието на българския театър в европейски и световен контекст намери място в престижното японско издание „Theatre Abroad – Theatre Yearbook 2025“ в анализ на изтъкнатия специалист в областта на театъра и литературата проф. Людмил Димитров. Обзорът обръща специално внимание на Народен театър „Иван Вазов“, който утвърждава позицията си на водеща културна институция в страната и търси иновативни театрални форми.
Текстът, озаглавен „В огледалото на другите“, описва театрален сезон 2023/24, посочвайки няколко основни направления на развитие в българския театър, довели до повишаването на художественото ниво и появата на нови експериментални сценични опити. В него проф. Димитров проследява и театралния процес от създаването на Народния театър през 1904 г. до днес, разглеждайки три основни периода:
• 1904 – 1944: утвърждаване на модерната театрална сцена;
• 1944 – 1989: влияние на социалистическия реализъм и централизирания културен модел;
• 1989 – днес: преход към демократичен театър и навлизане в европейския театрален контекст;
Според проф. Димитров, Народният театър не само съхранява богатото си сценично наследство, но и предлага пространство за експерименти и международни партньорства.
„И днес Народният театър центрира културния живот не само на столицата, но и на страната. Предприе се съвсем нова стратегия – да бъдат канени световни имена в режисурата със свой авторски почерк (Робърт Уилсън – САЩ, Йерней Лоренци – Словения, Тимофей Кулябин – Русия), предлагащи контрапункти в театралното мислене и нов опит за българските актьори, изправени пред предизвикателството на непозната театрална поетика“, пише още специалистът в областта на театъра и литературата.
Сред знаковите спектакли, анализирани в текста, е и „Хага“ на украинската драматуржка Саша Денисова, поставен в Народния театър от режисьора Галин Стоев, художествен ръководител на Националния театър в Тулуза. Постановката използва документален и политически театър, за да разгледа темата за войната в Украйна и хипотетичен съдебен процес срещу Владимир Путин, представен през въображението на дете от Мариупол.
Според автора в момента в Народния театър работят едни от най-талантливите български режисьори – Явор Гърдев, чиято постановка на „Великденско вино“ от Константин Илиев е разгледана подробно от Димитров, както и Диана Добрева, която е спомената с постановката си на „Моби Дик“ от Херман Мелвил.
Димитров пише още, че сред оригиналните проекти на Народния театър се откроява платформата „Театър+“, която под заглавието „Театър. Текст. Контекст“ представя четири съвременни спектакъла на камерната сцена на Народния театър:
• „Частици жена“ (реж. Крис Шарков)
• „Хоро“ (реж. Василена Радева)
• „Разходка с Гогол“ (реж. Катя Петрова)
• „Антихрист“ (реж. Стилиян Петров)
В последствие Народния театър добавя в репертоара си още четири спектакъла, поставени от гореизброените режисьори, в рамките на проекта „Театър+“. Премиерата на последния от тях – „Музиката на лицето“ от Ив. С. Тургенев на режисьора Стилиян Петров, беше на 11 и 12 март 2025 г.
За автора
Проф. д-р Людмил Димитров е изтъкнат специалист в областта на театъра и литературата. Той преподава руска класическа литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и има дългогодишен опит като лектор по български език, литература и култура в Люблянския университет, Словения. Член е на Международното общество „Достоевски“, Българския ПЕН-клуб и Съюза на преводачите в България. Автор е на редица изследвания върху руската класическа драматургия и преводач на произведения от руски и словенски. Отличен е с Голямата Лавринова награда на Съюза на словенските литературни преводачи (2017) и Наградата за цялостно творчество на СПБ (2020).
Публикацията му в „Theatre Abroad – Theatre Yearbook 2025“ е поредното признание за неговия принос към изследването на българската и световната театрална сцена.