03 ноември, вторник 19:00 Камерна сцена

Вуйчо Ваньо

от А. П. Чехов
превод Иван Николов
Времетраене
01 ч 30 м
Възрастово ограничение
Не се препоръчва за лица под 12 г

Постановъчен екип:

„ВУЙЧО ВАНЬО“

или НЕ ИСКАМ ДА СИ СПОМНЯМ НИЩО

от А. П. Чехов

 

Постановъчен екип:

Превод от руски - Иван Николов

Постановка и сценична версия – Николай Ламбрев-Михайловски

Сценография и костюми – Чайка Петрушева

Музика – Добрин Векилов-Дони

Художествено осветление - Лальо Христов

Асистент на режисьора - Васил Ряхов

Мултимедия – Слави Георгиев

 

С участието на:

ДАРИН АНГЕЛОВ, ДЕЯН АНГЕЛОВ, ВАЛЕНТИН ГАНЕВ, ИЛИАНА КОДЖАБАШЕВА,

ЕВА ДАНАИЛОВА, МИЛЕНА АТАНАСОВА, ВИКТОРИЯ КОЛЕВА, СТЕФАН КЪШЕВ, ВАСИЛ РЯХОВ

 

Чехов нарича живота в своята пиеса “сцени от селския живот”. Но както във всяка добре и умно написана пиеса нищо не е такова, каквото изглежда – нито вуйчо Ваньо е умореният и тих интелигентен човек, нито професор Серебряков е само превзет интелектуалец, нито Елена Андреевна е просто отегчена красавица, нито Астров е горчивият и ироничен доктор, нито Соня е само тъжна и нещастна. Защото в тези сцени има и страст, и любов, и …още живот, мечти, разочарования и надежди.

 

Николай Ламбрев-Михайловски за  „Вуйчо Ваньо“ и за Антон Павлович Чехов:

Животът се върти като панаирджийска въртележка… Но идва ден, когато спираш пред огледалото и искаш да изгориш досегашното. С ярост и болка отхвърляш настоящето и искаш да спасиш душа и тяло, хвърляйки се да търсиш нещо ново… Пропуснал си, проиграл си ценности, бил си сляп или просто не си успял дотук в битието, в мечтите, в любовта и във взаимността с другите. И се хвърляш в огледалото, чупиш го. Искаш да хванеш нещо, което виждаш там, в късчетата кристал. Да потънеш в него. Да имаш самочувствието, че не си излишен, че има смисъл от теб, че имаш цена. Вярваш, че това е истинското, а  се оказва, че и това стремление е илюзия или просто игра на въображението и желанието да постигнеш пропуснатото, неизживяното… И тогава какво? Трябва просто да се откажеш от живота или, смирил се над истината за себе си, да продължиш, защото дните напред са си твои. Ужасно тежко и трудно е да се приемеш, след като си осъзнал невъзможното за напред. Но устойчивостта да продължиш ти е дадена от Бог и е глупаво да не я приемеш. Глупаво е  и да не укротиш в себе си търпението да продължиш. Само този, който е преживял болката по пропуснатото и непостигнатото, вероятно може да приеме неудовлетвореността като енергия да се живее. Изпитание, на което колко от нас издържат? Чехов в своя нелек живот, пропит с болест, битки и терзание е успял, вярвайки…

 

Драматург на постановката - Светлана Панчева

Втори асистент-режисьор - Ирина Иванова

Художник на плаката и програмата - Янина Петрова

Фотограф - Божидар Марков

 

Премиера - 21 и 22 февруари 2020 г.

 

Представлението не се препоръчва за лица под 12 г.

Този уеб сайт използва cookies („бисквитки“), необходими за функционирането му. С използването на сайта Вие се съгласявате с употребата на „бисквитки“.