по Молиер
Слободан Унковски
д-р Светлана Панчева
Слободан Унковски, Диана Колоини, Павлина Дублекова и актьорският състав
Диана Колоини
Миодраг Табачки
Александар Ношпал
Даниел Йовков
Ирена Попович Драгович
Антигоне Гира
Стефани Христова
Валентин Ганев, Георги Мамалев, Михаил Петров, Параскева Джукелова, Ева Тепавичарова, Христо Чешмеджиев, Ненчо Костов, Мартин Димитров, Александра Свиленова, Кремена Славчева, Ирина Митева, Христо Терзиев, Явор Вълканов, София Бобчева, Дарин Ангелов, Гергана Змийчарова, Владислава Николова, Дарина Радева, Мартина Пенева, Иван Николов, Александър Тонев, Александър Кънев, Антония Кундакова, Димитър Крумов, Стефан Саръиванов, Марин Рангелов
Слав Бистрев, Жорж Паликарски, Николай Казаков, Ивайло Флоров
„Скъперникът“ е комедия в пет действия от прочутия френски актьор, режисьор и драматург Жан-Батѝст Поклѐн (15.01.1622 г. – 17.02.1673 г.), по-известен със сценичния си псевдоним Молиер. Премиерата ѝ се състои на 9 септември 1668 г. в театър „Пале Роял“ в Париж, а самият автор пръв играе ролята на скъперника Арпагон.
Действието се развива в парижкия дом на лихваря Арпагон – вдовец, баща на две вече пораснали деца, който е обсебен до маниакалност от своето богатство. Всепоглъщащата му страст по трупането и притежаването на златните му монети е толкова мощна, че подчинява на себе си всяко действие, всяко решение и всички взаимоотношения в живота му. Тя го прави способен да „изтъргува” дори щастието на децата си – Елиза и Клеант – отреждайки им брачни партньори, избрани единствено по материален статус.
Те обаче имат на своя страна друга, също толкова мощна сила – любовта. Клеант е влюбен в Мариана, а Елиза във Валер, който крие благородническия си произход, докато търси баща си и работи като домоуправител в къщата на Арпагон, за да е близо до любимата си.
Сблъсъкът между тези две противоположни сили – алчност на бащата и искрена любов на децата му – е основният двигател на действието и води до редица заплетени и комични ситуации. На техния фон, образът на скъперника се разкрива в пълна степен, за да се превърне в нарицателно и най-вече в предупреждение за столетия напред.
За разлика от други знакови пиеси на Молиер, „Скъперникът“ е поставяна само два пъти досега в Народния театър – през 1905 г. от Иван Попов и през 1920 г. от Гено Киров. Служейки си именно със силата на комедията, фарса и сатирата, постановката на Слободан Унковски умело споява сюжетните линии и историческите пластове на пиесата със съвременния свят, в който стойността на парите все повече нараства.
„Скъперникът“ е едно от най-сложните произведения на Молиер. И тази превъзходно написана пиеса ни изправя пред различни въпроси, които нямат еднозначни отговори. Кой са скъперниците на 21 век? Как да ги разпознаем? Какво трупат и какво правят с него? Кога се насищат? Има ли суми и количество притежания, отвъд които могат да спрат да мислят само за себе си и да започнат да обичат някой друг?
„Скъперникът“ е една от пиеси на Молиер, написани в проза. За мен тя е привлекателна и заради възможността, която ми дава да „жонглирам“ с различни стилове и подходи на актьорската игра. Затова, вместо единадесетте до тринадесетте актьори, колкото са действащите лица в пиесата, в спектакъла на Народния театър на сцената заедно играят два състава. Първият, който има известно превъзходство, играе в по-класически, висок стил. Вторият състав представлява една пътуваща трупа, която си търси място под слънцето.
На сцената се появява и трета група, която се държи сякаш е изпратена от самия автор, за да се грижи за произведението, и има правото да определя как е правилно и позволено да се играе Молиер. На практика обаче, всички се оказват въвлечени в една и съща история и имат общи стремежи: докато Арпагон иска да запази богатството си, всички други се опитват да му го вземат, за да постигнат своите цели.
Близо четиристотин години след написването на „Скъперникът“ се надявам с този спектакъл да съумеем да си дадем свободата да изследваме и приложим наученото от съвременната драматургия, защото играта, играенето, надиграването, суетата и превъзходството са чудесни отправни точки към творчеството на Молиер днес.“
Слободан Унковски
Слободан Унковски (р. 1948 г. в Скопие) е театрален режисьор и професор по актьорско майсторство и режисура. Активният му творчески път започва през 1971 г. Носител е на почти всички големи театрални награди в региона, а постановките му редовно получават покани от различни фестивали по света – от Венецуела през Лондон до Белград.
Освен с театрите в Скопие, работи интензивно с Националния театър на Словения в Любляна, Националния театър във Висбаден, Американския репертоарен театър в Кеймбридж, Бостън, Югославския драматичен театър в Белград и мн.др. Режисирал е множество представления в страните от бивша Югославия, Гърция, Италия, Белгия, Швеция, САЩ, Германия, Русия. „Скъперникът“ от Молиер е първата му постановка в България.
Творчеството му е неразривно свързано с най-значимия драматург от Северна Македония – Горан Стефановски. Слободан Унковски режисира единадесет негови пиеси и една драматизация. Допринася и за популяризирането на Деян Дуковски („Буре барут“ и други текстове), Милена Маркович и други съвременни автори.
Паралелно с режисьорската си практика, Слободан Унковски активно се занимава и с преподавателска дейност. Заедно с Мета Хочевар, Ангелина Атлагич, Раша Динулович и Горан Стефановски ръководят международната магистърска програма по театрална режисура във Факултета по сценични изкуства в Скопие. Преподавал е и в магистърската програма на Бруклинския колеж в Ню Йорк. Водил е поредица от семинари за актьори и млади режисьори в Института за академично театрално обучение в Харвард и е бил артист-резидент в няколко театъра по света.
Ина Дублекова
Елена Костова и Маринела Сивчева
Николай Димитров NAD
Премиера: 28 и 29 май 2026 г.