На 15 декември от 19:30 ч. на Камерна сцена ще се състои премиерното представяне на книгата на режисьора Явор Гърдев „Власт, суверенитет и режисура – опити върху перформативната сила, интерпретативната свобода и творческата автономия“.
Събитието ще постави фокус върху легитимността и ролята на режисьорската институция в контекста на задълбочаващата се криза на авторитарната режисура – тема, която заема централно място в книгата.
В разговор с автора ще участват:
- проф. д-р Христо Тодоров, почетен професор на Нов български университет и научен редактор на изданието
- д-р Мария П. Василева, редактор и преводач на книгата на английски език
- Мартин Димитров, актьор, който ще представи подбрани откъси от текста
Събитието е с вход свободен, но изисква предварителна регистрация, която може да бъде направена ТУК.
Каним всички, които се интересуват от театрална теория, творчески процеси и режисьорски практики, да се присъединят към тази значима среща.
Събитието се организира съвместно с издателство Жанет 45.
---
„В края на седемдесетте години на миналия век, съвсем невръстен попаднах в магнетичното силово поле на театъра. Това се случи насред центъра на столичния град, изотникъде, изведнъж и вероятно завинаги. Както обикновено става със спонтанната любов, удари ме шокова възхита от съществуването на свят зад рампата, съпроводена от трайно мистично страхопочитание към привилегированата и тайнствена отдалеченост на този свят, към неговата мистична приповдигнатост. Тази първа възхита нямаше да бъде възможна, ако тогава можех да предположа, че зад уж спонтанно разстилащия се пред очите ми нов вълшебен свят стои скрит някой, който предварително го устройва и подрежда. При първата среща подобно знание сигурно щеше силно да ме разочарова и фрустрира. Щях да се усетя измамен и употребен. Нямаше да е същото. Любовта едва ли щеше така да пламне, ако беше предшествана от знанието за задочно договорен годеж, замислен и осъществен от неведом задкулисен сват.“
Явор Гърдев
„Водещият въпрос на изследването на Гърдев е: Какво представлява и как функционира властта на театралния режисьор? И този въпрос бива решаван със средствата на философията и на социалните науки. Но Гърдев прави и повече от това. Той често преобръща призмата на анализа и през привилегирования си опит на театрален режисьор проблематизира и критикува редица философски и социални теории. Той открито се позовава на този свой опит, но го използва донякъде и потайно. Не го артикулира детайлно, за да избегне автоетнологизиране и/или мемоарност. Но този личен опит е там, въпреки че текстът пази спрямо него теоретична дистанция. Защото Явор Гърдев от първа ръка знае как се актуализира и на какви рискове е изложена властта, чрез която режисьорът мобилизира текста, актьорите, публиката и дори външната среда на едно представление. Именно това привилегировано знание в първо лице му позволява да види дефицитите на теориите, които работят с плоско и само негативно понятие за „власт“ и които схващат властта изцяло като външна принуда, която е изначално несправедлива и трябва да бъде отхвърлена. През въпроса за властта на театралния режисьор той се опитва да изгражда една по-цялостна философия на властта, която е и философия на свободата. Гърдев през философия на театъра разгръща по-цялостен философски проект.“
проф. д-р Димитър Вацов
„Режисьорската работа в продължение на години, която Явор Гърдев има зад гърба си, го отвежда до проучване, изследване и анализ на една много експлоатирана, както в театралните полета, така и изобщо в публичността тема, а именно тази за властовия статут на режисьора в модерния театър, където исторически се появява тази фигура. Той обаче я поставя в една много различна, интересна и продуктивна перспектива. Изважда я едновременно от историкотеатроведския дискурс, както и от собствено методологическите усилия на режисьорите да рефлектират и систематизират теоретически отношенията си (особено) с актьорите в процеса на възникване на артефакта. Той я разполага в една интердисциплинарна обяснителна понятийна мрежа, захваща я в тази мрежа, в която, докато я изгражда, практически непрекъснато сменя гледната точка. Тази смяна, погледната откъм нейната система на провеждане, е изцяло игрова. Лека. Бих казала дори, че той в тази „игра“ изпитва, подлага на интердисциплинарен натиск избраната тема с любопитство, сякаш за да провери доколко тя може да издържи този натиск. И в крайна сметка на финала се оказва, че да, тя не само може да издържи интердисциплинарния натиск, но и той е много продуктивен в нейното осмисляне.
проф. Виолета Дечева, д.н.