“Най-голямото поощрение за престъплението е безнаказаността” е казал Цицерон. Какво е престъпление и какво е наказание? Има ли прошка и изкупление? Може ли човек да сътвори сам себе си? И може ли да прекрачи безнаказано отвъд чертата, деляща доброто от злото?

Да се предаде цялото богатство от идеи и да се възпроизведе огромната фабула на романа “Престъпление и наказание” на сцена е невъзможно. Театралната версия на прочутата история за убийството на старата лихварка и по-младата ù сестра от бедния петербургски студент Родион Разколников, както и емоционалните и морални последствия от това престъпление, се ограничава в три срещи на престъпника и разпитващия го полицай и в още три - на измъчения от съвестта си “свръхчовек” с олицетворението на опрощаващата любов. В първите три срещи чрез напрегнат словесен двубой се разкриват темите за престъплението и наказанието, за правото на силната личност и за преминаването на границата между добро и зло. А вторите три срещи са своеобразна алегория на любовта, вярата и изкуплението.

• 
• 
• 
• 
•